Породи кучета

Австралийско келпи - Първите сведения за тази порода са от края на XIX век. Единодушно мнение за произхода ѝ не съществува. Най-вероятно, келпито произлиза от колитата, донесени от първите шотландски заселници. Съществува и мнението, че участие в селектирането на породата има дивото Австралийско динго.
Съвременната селекция на Австралийското келпи е от 1956 г.

Австралийско късоопашато пастирско куче -  Родината на австралийското късоопашато пастирско куче е Австралия. Породата се обособява в  резултат от кръстосването надинго с късоопашато куче, с неизвестен произход.
 Австралийското късоопашато пастирско куче има мускулесто и пропорционално тяло. Височината му варира между 43 и 50 см, а теглото му – между 12 и 25 кг. Главата е широка, с изправени уши, шията е силна, крайниците мускулести, а опашката много къса. Козината е къса, гъста и водоустойчива. Окраската ѝ може да бъде синя или червена, с бели или жълтокафеви петна.
  Австралийското късоопашато пастирско куче е интелигентно и има развит защитнически инстинкт. Изпълнено с енергия и е обича много игрите. Отличава се като добро куче пазач. Привързва се към един член от семейството и се отнася резервирано към непознати.Австралийското късоопашато пастирско куче е самостоятелно куче, което не изисква постоянно Вашето внимание. Необходимо е да му намирате работа, да си заедно играете и да правите упражнения, за да не стане апатично и да не се развиват лошите черти от характера му. Не е подходяща порода за отглеждане в апартамент, от хора, които нямат много свободно време. Продължителността на живота му е около 15 години. Предраположено е към дисплазия на колянната става, очни проблеми и глухота. Поддръжката на козината е лесна.

Австралийско пастирско куче -  Тази порода се появява през XIX век. Тя е изкуствено получена, в резултат от кръстосването на породи кучета като шотландско мраморно-синьо коли, динго и далматинец. В резултат на този експеримент, днес можем да се радваме на тези силни, здрави и красиви кучета. Към момента представителите на породата може и да не са многобройни, но тяхната популярност расте.

Австрийски пинчер - (на немски: Österreichischer Pinscher) е порода кучета-пазачи. Възниква като куче за охрана на добитък, лов на плъхове и защита на дома. Присъства на много картини, изобразяващи селския живот през XVIII век.
Австрийският пинчер, който е родственик на гладкокосместия немски пинчер, никога не е бил много известнен извън пределите на родината си. И днес породата е рядка извън Австрия.

Аиди -  Аиди е порода с признат произход от пустинята Сахара, в Мароко. Това куче никога не е използвано за стада, въпреки че по стандарт от 1963г. е известно като овчарско куче; това име е променено през 1969г. Аиди е известно като смело куче, живяло в Атласките планини на Мароко, Либия и Алжир и защитавало собственика си и неговото имущество от диви котки, хищници и непознати. Тази порода е наричана още Бербер, заради берберските племена, които са го използвали. Има известна прилика също с безстопанствените кучета в Индия, свързани с потеклото му. Като защитник на пустинните номадски племена, най-шумните и агресивни кучета били завързвани по периметъра на лагера през нощта. Аиди не е една от породите, считани за благородни от древните племена, каквото е например Слогито. Въпреки това обаче наскоро мароканците сформират клуб, за запазване чистотата на тази порода, която има много роли в живота на хората – като защитник, ловец, полицейско куче и домашен любимец. Използването му предимно като работно куче не му пречи все повече да изпълнява ролята на домашно животно в страната. Породата е подходяща за градски домашен любимец, в случай че му се дават достатъчно задачи и упражнения които да задоволяват нуждите му и да го правят щастлив. 

Айну - (Хокайдо) - е порода кучета, произхождаща от остров Хокайдо в Япония. Исторически сведения за Айну има от хилядолетия и вероятно е най-древната японска порода кучета.

Айну има здраво и яко телосложение. Височината му е около 50 см, а масата - около 25 кг. Формата на главата е триъгълна. Очите са малки и тъмнокафяви. Ушите са малки, триъгълни и изправени. Опашката е навита над гърба. Козината е къса, като допустими окраски са черно, червено или кафяво.

Айну е интелигентно и наблюдателно куче, както и добър ловец. Лесно се дресира, но процесът на обучението трябва да се направи докато индивидът е още малък. В затворено помещение е мил ио спокоен, но навън е много игрив и енергичен. Силно се привързва към стопаните си. Лесно приспособим е и отличен пазач. Подходящ е за хора, които живеят в къща, за активни семейства или такива с големи деца. Не се чувства добре в апартамент, тъй като се нуждае от много движение.

Средната продължителност на живота на Айну е 14 години при добро отглеждане. Има добро здравословно състояние.

Козината трябва да се реше редовно, за да не загуби блясъка си.

Акбаш - Акбашът е голямо куче, тежащо в порядъка от 40 до 60 кг, средно около 40 кг за женските екземпляри и около 55 кг за мъжките, въпреки което той е малко по-малък от другите турски породи и има разпознаваема бяла козина, дълги долни крайници, ниско поставена опашка с извит като кука край и подвис, розова кожа с малки черни петна. Притежава едновременно характеристиките на договете и хрътките. Най-често се класифицира като овчарско куче, но не става за провождане и пасене на добитък. Вместо това повече обича да седи със стадото в кошарите и да бъде пазач.
Предполага се че акбашът и кангалът са древни породи, които в по късен етап са комбинирани и резултатът от това е анатолийската овчарка.

Акита ину - или само Акита е японска порода кучета. „Акита“ е породата, а „ину“ означава „куче“ на японски. Името на породата идва от префектура Акита, от където произхождат тези кучета. В Япония тази порода е едно от националните японски съкровища. Акитата е символ на предаността, незабравата и приятелството. Според японците подарена статуетка или кукла на акита носи много здраве и щастие.
ОЩЕ...

Алпийско дакеловидно куче - (наричано още алпийски дахсбрак) е порода кучета от типа на гончетата с произход Австрия. Тя е създадена, за да открива и следва следа от ранени елен, глиган, заек или лисица. Алпийското дакеловидно куче е силно специализирано в тази задача и може да следва дори и студена диря.

Аляски маламут -  е порода едри домашни кучета (Canis lupus familiaris), първоначално развъждана в Аляска и използвана като впрегатни кучета. Понякога е бъркана с породата хъски, макар че двете се различават в много отношения.
Името му идва от названието на ескимоското племе маламути, обитаващо залива Коцебу на Чукотско море, което първо е започнало отглеждането на тази порода. Аляският маламут има силно телосложение и здрава мускулатура, и макар да не е сред най-бързите впрегатни кучета, той е изключително издръжлив и е в състояние да тегли много тежки товари. Това масивно куче обикновено е с тегло 30-40 кг, оптимална височина 63,5 см при мъжките и 58 см при женските, има голяма глава, бадемовидни очи, средноголеми уши с триъгълна форма, гъста и остра козина преливаща от светлосиво към черно. Той е много дружелюбен, интелигентен и предан. Силно привързан към деца, той се държи изключително покровителствено към тях и във всяка една ситуация е готов да ги защити. Трябва да се има предвид, че маламутът живее в глутница, следователно при него е важно да се установи йерархията в глутницата (като кучето възприема стопанина си също като част от глутницата). Затова не бива да се очаква от него да бъде куче пазач, напротив - той дружелюбно приема всеки новодошъл и агресия проявява единствено в случай, че новодошлият застраши целостта на глутницата.
Аляският маламут има нужда от големи пространства и движение затова трудно се адаптира към живот в апартамент или малка къща.

Американски кокер шпаньол - Американският кокер спаньол е произлязъл от Английския кокер шпаньол през 19-ти век. През 1940 г. Американският кокер започва толкова да се различава от Английския, че се налага разделянето на тези две породи през 1945 г., като тогава официално са определени стандартите за всяка една от тях. Въпреки че произлиза от ловна порода, и запазва някои от ловните си навици, тази порода кокери се използва предимно за киноложки изложби или компаньони.

ОЩЕ...

Американски фоксхаунд - (на английски: American Foxhound) е порода кучета, произхождаща от САЩ. Принадлежи към групата на ловните кучета. Произхожда от английския фоксхаунд и е създадена през 1650 от Робърт Брук. След това била кръстосана с британски (през 1770) и френски (през 1785) гончета до получаване на днешния ѝ вид.[1] Породата е стандартизирана през 1981.
Представителите на тази порода са използвани за лов на лисици и диви свине. Имат остро обоняние. Необходими са му всекидневни тренировки и чесане на козината.

Американско ескимоско куче -  е малка порода кучета, принадлежаща към шпицообразния тип. Подпорода е на немския шпиц. Призната е от CKC, AKC, UKC, NKC, APRI, ACR, но не и от МФК.
Известна е с гъстата си козина. Тя обикновено е бяла, понякога леко кремава. Тази порода кучета често боледува, понякога от слепота. Има средна продължителност на живота над 15 години.
Според АКС има 3 разновидности на американското ескимоско куче:
Декоративен: 22.9 - 30.5 см
Миниатюрен: 30.5 - 38.1 см
Стандартен: 38.1 - 48.3 см

Английски булдог -  (на английски British Bulldog или English Bulldog) е не особено голяма, но много силна порода кучета, отличаваща се с едра и къса муцуна, плосък и раздвоен нос и широка раздвоена горна устна, заради което се виждат горните зъби — резци. Козината е къса, права, плътно прилягаща към тялото.
ОЩЕ...

Английски дог - (на английски: Mastiff) е старинна английска порода кучета. Съвременният дог първоначално е селекциониран в Дания (дълго време наричан датски дог), откъдето се разпространява във Великобритания. Използва се най-вече в качеството му на куче-пазач.
Стандартът на FCI и на английския The Kennel Club не посочват ограничения в размера.
Английският дог има спокоен и добър характер, изключително предан и лоялен към стопанина си. За разлика от някои други породи при отглеждането си той не изисква голямо пространство и се чувства добре както в апартамент, така и на полето, въпреки това не бива да се забравя, че за него е здравословно да му се осигурява движение и упражнения. Не изисква и пълното внимание на стопаните си, въпреки това обаче не обича да бъде оставян сам. Притежава огромна физическа сила и трябва да се помни, че понякога може да бъде трудно да бъде удържан на каишка.

Английски кокер шпаньол - За първи път за кокер шпаньола се споменава през 14 в. в книга посветена на лова, написана от граф Гастон III дьо Фоа, гасконски благородник. Той посвещава цяла глава от книгата си на еспаньолите, както ги нарича, поради това, че самият той ги довежда във Франция от Испания (Еспан на френски). Тази порода, която перфектно се адаптира към различни климатични условия, е била внесена и в Англия именно като подарък от испанския крал. В Англия изключително много се пристрастяват към породата и я развиват впоследствие под името кокер шпаньол. Кокерът е използван широко в Шотландия и Уелс главно за лов на бекаси, но той е подходящ и за други видове птици. Най-разпространената украска на кокерите е била бяла с черни петна, а по-рядко златисто-кафеникава или черна. Породата е официално призната през 1902 г., а през 1940 тя е определена като независима и отделна от американския кокер шпаньол. Кокерът спада към групата на ретрийвърите, той има отлични данни за проследяване, лов, извличане на дивеча на по-тежки терени, а също така е гъвкав и изпълнителен.

Английски сетер - Английският сетер (на англ. English Setter) е аристократично на вид куче. Неслучайно кралските семейства в Англия са го използвали като куче компаньон, защото чудесно се разбира с децата, обича да общува с хора. Но то е и работно куче.Спада към групата на спортните кучета. Използва се за лов на фазани, пъдпъдъци, яребици и много други. Днес е силно разпространено по цяла Европа и се отглежда като домашен любимец, а не ловджия. Тази порода спада към седма група - кучета работещи със стойка. Неслучайно се носи слух, че английският сетер „гледа с носа си“ и затова е много ценен от страстните ловджии. Това куче е средно голямо, елегантно и пропорционално. Поради лесното му обучение става любимец на всички възрасти. Има интелигентен поглед и е вярно на стопанина си.

Английски фоксхаунд - (на английски: English Foxhound) е порода кучета, произхождаща от Великобритания. Влиза в групата на ловните кучета. Създадена е през 16 век в Англия за лов на лисици.
Представителите на тази порода са отлични ловни кучета с много жив темперамент. Но пък са много шумни и това ги прави не много подходящи за ролята на домашни любимци. Високи са между 53 и 60 см и тежат между 30 и 34 кг. Допустими са двуцветна и трицветна окраска. Опашката е високо поставена и завъртяна отгоре. Лапите са лисичи, с големи и здрави възглавнички.

Афганска хрътка - е древна порода кучета от Афганистан.
Имат дълга коприненоподобна козина, покриваща цялото тяло и особено долните крайници, саблевидно завитата опашка и големите провиснали уши. Родината на тази изключително красива и интересна древна порода е Афганистан. Обикновено цветът на козината е бял до златист с различни оттенъци, а муцуната винаги е тъмна.
За първи път е въведена в Европа от офицери през 19-ти век. Височината ѝ е 70 см.

Баварска хрътка - (на немски: Bayerischer Gebirgsschweißhund, наричана и баварски кръвоследник) е порода кучета, произхождаща от немската провинция Бавария. Използвана е като гонче и кръвоследник след Средновековието, за да открива ранената плячка. Получена е след кръстосване на баварска хрътка и хановерски кръвоследник.  Басет - Кучетата от породата Басет (Basset Hound) са късокраки и принадлежат на семейството на ловджийските кучета. Те се ориентират отлично по миризми. Името на породата произлиза от френското "bas", което означава нисък; "basset" означава "доста нисък". ОЩЕ... Баско овчарско куче - (на испански: Pastor vasco, на баски: Euskal artzain txakurra) е порода кучета, селектирана в северна Испания, в страната на баските и е традиционно използвана от местните пастири за охрана на стада с овце или едър рогат добитък. Предполага се, че породата произлиза от централноевропейските овчарски кучета. Тези кучета са добре сложени, силни са и са добри спринтьори. Съотношението между височината и дължината на тялото е около 1:1,2. Козината е златиста или с меден оттенък. Очите са овални, кафяви или с кехлибарен цвят. Ушите са с триъгълна форма, обикновено високо наострени. Лапите имат овална форма. На 1 юни 1995 г. баското овчарско куче е официално признато от Испанската федерация по кинология. Белгийска овчарка - (на англ. Belgian Shepherd Dog) е порода кучета, отнасящи се към работните овчарски кучета. Има няколко разновидности : Грюнендал, Лакеноа , Малиноа и Тервюрен. По класификацията на МФК всички тези кучета се отнасят към една порода.В някои страни те се приемат за различни една от друга породи. ОЩЕ... Бигъл - или бийгъл (от английското Beagle) е порода средно-големи кучета. Появяват се като ловджийски кучета в Англия през първата половина на 19 век. Те живеят около 12-14 години. Обонянието им е силно развито. Ушите им са дълги и кадифено меки. Бигълът е дружелюбен и обича да си играе. Тази порода произлиза от хрътките. ОЩЕ... Блъдхаунд - (на френски: Chien de Saint-Hubert, в превод Куче на свети Юбер) е белгийска порода кучета. Според легендата самият Свети Юбер през 8 в. започнал за пръв път да отглежда такива кучета за лов. Блъдхаундът влиза в групата на договете и ловните кучета. Блъдхаундите са прочути с острото си обоняние, което усеща 40 пъти повече миризми от човешкото.Това е дало основание те да бъдат единствената порода кучета, която може да свидетелства в съда.Дори някои хора смятат, че загадката със убиеца Джак Изкормвача щеще да бъде разкрита, ако полицията не бе отказала да пусне по следите му блъдхаунди. Боксер -  е порода от силни и атлетични, средно-високи, късокосмести домашни кучета. Те са с пясъчен или тигров цвят и "сплескана" муцуна с характерен изглед. ОЩЕ... Болонка - е декоративна порода кучета произлизаща от Северна Италия и по-специално от Болоня, откъдето идва и името й. Тя е с дребен ръст (обикновено до 30 см) и тегло 2.7-3.2кг. , с бяла, вълнисто-къдрава козина и черни очи и нос. В европейските кралски дворове на Испания, Франция и др. става особено популярна между 16 и 19 в. Тъй като има добродушен и весел нрав, тя и до днес е предпочитан семеен любимец и обичан компаньон особено за деца. Болонката обича упражненията и игрите, лесно се нагажда към стопаните си и обикновено е в добро здраве. Едно дълго ходене не може да я смути, но може да се задоволи и с кратки обиколки из парка. Призната е като порода от Международната федерация по кинология през 1980 г. Болонката трябва да се разхожда от 3 до 5 пъти на ден,защото мехурът и е твърде малък. Бордър Коли -  е порода кучета с произход Великобритания. Съвсем наскоро канадски учени от Университета на Британска Колумбия стигнаха до заключението, че Бордър колито е най-интелигентното от всички породи кучета. ОЩЕ... Бордър териер - Породата е селектирана в граничния район между Англия и Шотландия. Тя е трябвало да подпомогне борбата срещу лисиците, които създавали много проблеми на местните скотовъдци. Бордър териерът е официално признат през 1920 г. Бордър териерът е неголямо по размери куче. Височината му е около 25 см, тегло варира от 6 до 7 кг. Главата при тези кучета е подобна на тази при видрата, муцуната е къса, захапката е ножицовидна. Очите им са тъмни. Ушите са малки, V-образни, наклонени напред. Козината може да бъде с различен цвят. Борзая - Борзая вероятно е потомка на древни хрътки, които са отглеждани преди новата ера в Северна Африка и Близкия Изток. Оттам вероятно са се разпространили в Европа и Сибир. Първите описания на борзая датират от 17 век и описват кучета, близки до днешните от породата, използвани за лов на диви животни, най-вече вълци. В началото на 18 век борзаите започнали да се смесват с хрътки от Западна Европа, например грейхаунд, а в началото на 1820-те с азиатски хрътки. Получили се много разновидности на породата и през 1888 година бил написан първия ѝ стандарт. Това дало началото на днешните борзаи. В началото на 19 век почти всеки състоятелен помешчик имал от породата и я развъждал по свой си начин. Така се получили много разновидности, кръщавани на господарските семейства, които са ги създавали. Всеки от тези типове имал характерни признаци, по които се отличавал от другите. По-късно различните типове се слели в по-общи видове. През 1874 породата за първи път била показана на изложение в Москва. Първият стандарт бил приет през 1888. По това време породата придобила и съвременния си вид. Първата родословна книга на борзаите била създадена от Обществото на ловците на император Александър II. Първият том излязъл през 1902 и в него били вписани 15 родословия. До 1917 били издадени още 5 тома. По това време броят на борзаите не бил толкова голям, колкото е днес. Тогава в цяла Русия имало не повече от 3 000 представители на породата, а едва 2 000 от тях имали родословие. Основно те били в Тулската, Тамбовската, Саратовската, Царицинската и Липецката губерния. Босерон - или френска овчарка (на френски: Berger de Beauce) е порода овчарски кучета, произхождащи от Франция и по-конкретно от областта Бос, близо до Париж, където се смята, че за пръв път се е появила. Не се знае точно кога е селектирана, но се предполага, че има общ произход с добермана. Има две версии за произхода на породата. Първата гласи, че босеронът е потомък на древни торфови кучета, които някога обитавали Франция. Според втората, кучетата от тази порода са произлезли от диви вълци със сходство с френската овчарка. Тази порода се получила по естествен път и еволюирала до съвременния си вид. Първата информация за босерона е от ръкопис, датиран от 1578, но чак в 1863 породата е призната официално. Днес тя е слабо разпространена. Често се бърка с доберман или ротвайлер, или други подобни овчарки. Френската овчарка е голямо куче, силно и мускулесто, но не и грозно. Високо е до 70 см и тежи около 50 кг според стандарта на МФК. Козината е къса, бляскава и гладка. Обикновено цветът ѝ е черно-рижав. Босеронът е открито и уверено в себе си куче. Могат да възникнат трудности при възпитанието, особено при приучаването към контролиране на енергията. Френската овчарка не е склонна към подчинение, а към сътрудничество с човека. Босеронът е добър компаньон, ако към него не се отнасят грубо. Той е трудолюбив, смел и безстрашен по характер. Бретански шпаньол - (на френски: Épagneul Breton, на бретонски: Brittany Wiegref), наричан още епаньол бретан, бретан, американски бретан, бретански пойнтер е порода кучета, произхождаща от френската провинция Бретан. Принадлежи към ловните кучета, по-точно към шпаньолите. Създадена е в началото на 19 век. Много прилича на пойнтер или сетер. Бриар - (на френски: Berger de Brie, Briard) е една от четиринадесетте кучешки породи, произхождащи от Франция. Влиза в овчарския вид и е близък родственик на белгийското фландърско бувие. Височината при мъжките е 62-68 см, а при женските - 56-64 см. Има дълга гъста козина, която може да бъде черна, рижава или сива. По структурата си бриарът наподобява коза. Преди време било прието ушите да се купират, за да им се придаде изправеност, но според приетите в последно време „зелени закони“ в повечето страни от ЕС това е забранено. Имат отличителната черта на всички френски овчарки - двойни нокти на задните лапи. Тези кучета са много верни на своите стопани. Те дори са си спечелили прякора "златно сърце в козина". Още откакто се срещнат с членовете на семейството, те започват да ги защитават. Много обичат деца. Първите сведения за бриарите датират от 12 век, но в съвременния си вид се оформят в края на 19 век. Много известна е легендата за бриара Дракон, който през 1371 уличил убиеца на своя господар. Днес бриарите се срещат главно в Западна Европа, но клубове за бриари съществуват по целия свят. Буковинска овчарка - (на румънски: Ciobănesc românesc de Bucovina) е порода кучета, произхождаща от областтаБуковина в северна Румъния. Тя е много силно и масивно куче и векове наред е предпочитана от румънските овчари в планината Карпати. В началото е използвана да предпазва стадата домашни животни от хищници и крадци. Днес буковинската овчарка става все по-популярна сред хора, живеещи в градове, които ги използват като пазачи или просто домашни любимци, за което допринася техният добър характер и разбиране с децата. Тя е една от трите породи румънски овчарски кучета, заедно с миорит (Барак) и карпатска овчарка (Зъвод). Булмастиф - е порода куче, чийто произход е от Великобритания.На теория булмастифът би трябвало да бъде едно от най-популярните кучета за охрана.Неговите бързина,сила и издръжливост са селекционирани с цел да може да настига и залавя натрапниците,без да ги нарани или убие.Красив и мощен,той се среща на всички континенти,но никога не е достигнал популярността на германския си еквивалент-ротвайлера.Причина за това е фактът,че породата може да бъде упорита,неподатлива на дресировка и прекалено ревнива спрямо своето семейство. Български барак - Българският барак е древна порода. Историята ѝ не е напълно изяснена. Смята се, че с идването си на Балканитепрабългарите донесли със себе си кучета, които по описание приличат на съвременния барак. По-късно за развитието на породата допринасят и ловните кучета на османските завоеватели. Българско гонче - е порода кучета от български произход. Това е най популярната ловна порода кучета в България.Тя е една от трите български породи кучета, признати от БРФК, асоцииран член на МФК. Борбата за причисляването на Българското гонче към списъците на МФК с расови породи все още продължава Българско овчарско куче (БОК) -  е нова порода създавана в България през последните десет години от любители. За основа в селекцията се използва утвърдената стара местна порода каракачанско куче използвана още от древните траки по нашите земи за охрана на стада и имущество. За постигане на по-висок ръст базовата порода каракачанско куче е кръстосвана със значително по-едри чужди породи като Кавказка овчарка, Средноазиатска овчарка, Московски страж, Санбернар, Ландсир, Нюфаундленд и други едри породи. Получените кръстоски впоследствие са развъждани помежду си за затвърждаване на желаният тип. Българското овчарско куче, е порода кучета, отглеждана предимно за домашен любимец, изложбено презентиране и пазач на имущество. Популацията на породата е призната през 2009 г. от FCI като част от порода Югоизточна европейска овчарка (Ciobănesc Românesc de Bucovina) под патронажа на Румъния и Сърбия. Породата се характеризира с едър до гигантски ръст, гъста космена покривка, уравновесен характер и вярност към стопанина. Бяло швейцарско овчарско куче - (известно още като американо-канадско бяло овчарско куче, бяло немско овчарско куче) е порода куче с отлични работни качества, същевременно бдително куче-пазач и добър домашен компаньон. Първите представители на тази порода са били внесени в Швейцария в началото на 70-те години на 20 в. Американското куче «Lobo», родено на 5 март 1966 г., може да се счита за родоначалник на породата в Швейцария. Потомци на това куче са регистрирани в Швейцарската племенна книга (LOS); постепенно се увеличават и белите овчарки, внасяни от Съединените щати и Канада. В резултат на това в цяла Европа, се разпространяват голям брой чистокръвни (няколко поколения) бели овчарски кучета. Поради тази причина, през юни 1991 г., е започнало регистриране на тези кучета като нова порода към швейцарската племенна книга (LOS) . През 2003 г. породата е регистрирана от FCI, но променя името си - според класификацията на FCI, тя се нарича «швейцарско бяло овчарско куче". Породата е условно призната. Волпино италиано - (на италиански: Volpino Italiano) е порода кучета, произхождаща от Италия. Принадлежи към шпицовия тип. Прилича на породите немски шпиц и померан. Породата е призната от МФК. Селектирана е през 17 век и първоначално е принадлежала на италианските знатни дами. Името идва от италианското volpe, в превод лисица, тъй като муцуната прилича на лисича. Висока е между 25 и 30 см в холката, а теглото е най-много 4,5 кг. Ушите са изправени и триъгълни. Главата не е много закръглена. Козината е дълга и гъста. МФК признава бяла, рижава и бледожълта окраска, но съществуват черни и самурени представители на породата, които обаче са редки. Вълчи шпиц - (на нидерландски: Keeshond), наричан още кеесхонд е порода кучета, произхождаща от Холандия. Тя е най-едрата разновидност на немския шпиц. Наречена е на патриота от 18 век Корнелис де Госелар, наричан Кеес. Вълчият шпиц е национално куче на Холандия. ОЩЕ... Голдън ретрийвър - познат и като Златист ретрийвър (на английски: Golden Retriever) е порода куче, първоначално създадена като ловджийска порода да събира дивеча по време на лов. Като такива те са създадени с мека муцуна, за да връщат дивеча неповреден, и със инстинктивна любов към водата. Интелектът и гъвкавостта им ги поставят в различни роли, включващи намиране на нелегални наркотици, спасителни кучета, като ловджийски кучета и кучета водачи. Притежават дружелюбно, способно към молене поведение и са една от най-популярните фамилни породи в света. ОЩЕ... Голям вандейски грифон -  е порода ловни кучета с произход от Франция. Тя съществува още от XVI век. Това е първата обособена порода от типа на вандейските грифони. Използвана е за селектирането на породи като голям вандейски грифон басет, малък вандейски грифон басет и вандейски грифон Брике. Грейхаунд - (на английски: Greyhound) е порода кучета, произхождаща от Великобритания.[1] Известна е с това, че развива до 70 км/ч, най-много от всички кучета, почти колкото галопиращ кон. Първите данни за породата са датирани от 6 век пр.н.е. и са от Месопотамия. Принадлежат към групата на ловните кучета, като ловят предимно зайци и сърни. Бягат бързо обаче само на кратки разстояния. Високи са между 68 и 76 см и тежат между 26 и 40 кг. Могат да бъдат бели, оранжеви, гълъбовосиви, кафяви, черни, пясъчни и рижаво-жълти на цвят. Те са едни от най-интелигентните и добре отнасящи се с хората кучета. Подлагат се лесно на дресировка. Гренландско куче - (на датски: Grønlandshunden) е порода куче с гренладски произход. Използвано е най-вече в кучешките впрягове, както и за лов на мечки и тюлени. Това е древна порода, смятана за директен наследник на кучетата внесени в Гренландия от първите инуити. ОЩЕ... Гръцка овчарка -  е овчарска порода кучета, произхождаща от северната част на Гърция за охрана и пасене на огромните стада овце. Това огромно куче може само да се справя с вълци, поради което е много популярна сред местните пастири. В последните години се отделя много внимание както на развъждането на чистокръвни гръцки овчарки, така и на кръстосването ѝ с други овчарски кучета от Балканите, като каракачанско куче и хърватско планинско куче. Гръцката овчарка е изключително работно куче - трудолюбива и непретенциозна. Сражава се успешно и решително с различни хищници - вълци, мечки и дори хора. Гръцката овчарка е много привързана към стопанина си, поради което е много послушна. Трябва ѝ настойчиво строго възпитание. В отношенията „стопанин-куче“ стопанинът трянва да доминира и да доказва, че е лидерът. Това овчарско куче е подозрително и недоверчиво към непознати и нейното безразлично спокойствие пред тях е измамно - гръцката овчарка е винаги нащрек и готова за атака, а вкрайни ситуации може да стане неуправляема и агресивна. Такива кучета трябва да се приучат рано към пълно възпитание, защото иначе няма начин стопаните да се справят с тях. Трябва кученцето да се социализира възможна най-рано и да не се ограничава в отношенията му с животни и хора. Гръцката овчарка напълно не отговаря на условията за куче, което може да се гледа в апартамент. Тя се чувства комфортно само ако се намира под открито небе и не се страхува от никакви метеорологични явления, като дъжд и студ, и от нападения на хищници - от всички тези неща е защитена с рунтавата си козина. Това куче не се нуждае от здравни грижи, тъй като е изключително здрава порода и има имунитет към почти всички болести. Дакел - (от немски Dackel, наричан още Teckel и Dachshund) е порода домашно куче с изключително къси крака на фона на издълженото тяло, сравнително къса козина, най-често черна или кестенява, и клепнали уши. Породата е създадена в Германия през Средновековието за борба с милионна напаст от язовци (der Dachs - язовец). Цел на селекцията е била създаването на куче, способно да влезне в дупката на язовеца и да се бие с него там. След решаването на проблема с продължилата твърде дълго свръхпопулация от язовци дакелите са се използвали за лов на лисици. В края на първата промишлена революция съществуването им като специализирана порода се обезпредметва и се превръщат в домашни кучета. Те са изключително любвеобилни и са подходящи за отглеждане у дома. Далматин - (на латински: Furlinos) e хърватска порода домашно куче отглеждано до Втората Световна война в Хърватия главно от местни италианци с кожа, покрита с петна, най-често черни, но също понякога кафяви или други цветове (ако са кръстосани или заради генетични грешки). Знае се, че когато се родят нямат петна, и че докато растат, петната са появяват по цялото им тяло. Този процес свършва, когато станат на една година. Ноктите и носът са със същия цвят като петната. Джак ръсел териер - (Jack Russell Terrier) е порода куче, възникнала през 19 век в Англия. Използва се в лова на наземен и подземен дивеч, а също и е много сладка За идеални пропорции на породата се смятат около 35 см височина и около 6,3 кг тегло. Приблизителната продължителност на живота му е 13-14 години. Козината на Джак Ръсел териера е обикновено бяла, с твърд, плътен косъм, с рижави до черни петна, в основата на опашката и главата. Кучетата могат да са късокосмести или дългокосмести. Дого аржентино - Породата е селектирана през 1928 година от доктор Антонио Норес Мартинес. В процеса на създаване на породата Мартинес кръстосва Viejo perro de Cordoba (Старо куче от Кордоба), получено чрез кръстоска на Испански мастиф, Булдог и Бултериер) с различни чистокръвни породи като Немски дог, Дог Бордо(Dogue de Bordeaux), Ирландски вълкодав, Английски пойнтер.Дого Аржентино е нещо повече от бойно куче - то притежава всички качества, за да бъде отличен ловец. Евразиер - (на немски: Eurasier) или евразиец е порода кучета, получена през 1973 при кръстосването на самоед, чау-чау и вълчи шпиц. Тя принадлежи към шпицовия тип. Първоначално, през 1960, Юлиус Випфел, Шарлот Балдамус и още няколко ентусиасти се обединили от идеята да създадат порода, която да обединява най-добрите качества на чау-чауто и вълчият шпиц (кеешонд). Полученото куче било наречено волфчау (портманто от немските думи за вълчи шпиц и чау-чау). 13 години по-късно към волфчауто е добавен и самоед и тогава породата получава името "евразиер". Същата година тя е призната от МФК. Козината му е къса и гъста. и може да бъде оцветена в рижаво, черно или сиво, като задължително има бели части. По характер са верни и отдадени на стопанина си, но резервирани към непознати. Добри компаньони и пазачи. Обичат деца, особено малки. Днес тази порода е съвсем слабо реазпространена по света, а обучението и е много скъпо. Ещрелско планинско куче -  Ещрелското планинско куче бива два типа. И двата имат козина, основана на текстурата на козята. Дълга козина: Дебелият, леко заострен надкосъм е разположен близо до тялото и може да бъде прав или леко вълнист, но никога къдрав. Подкосъмът е много гъст и обикновено по-светло оцветен от надкосъма. Козината по предната част на краката и по главата обикновено е къса и мека. Дължината на козината по ушите е толкова, колкото е височината им от началото до върха. Космената покривка на врата, задницата, опашката и в задната част на краката, което създава „грива“ на врата, „бричове“ на задницата и задната част на краката и „перушина“ по опашката. Къса козина: Надкосъмът е къса, гъста и леко заострена, с по-къс и гъст подкосъм. Всяка „перушина“ трябва да е в пропорции. Западнохайландски бял териер - Първоначално западнохайландския бял териер е развъждан в планинската част на Шотландия за лов на гризачи и насекоми. Една от най-известните картини, в която са изобразени представители на породата е „Сутрешно парти“ (1830) на сър Едуин Ландсир. Пренесен е в САЩ в началото на 20 век. Американският киноложки клуб признава породата през 1908.Според някои любители на кучетата тази порода е предшественик на кеърнтериера. Източносибирска лайка - Източносибирската лайка е руска порода куче. Използва се за лов на дивеч. Спада към групата на лайките. Първите сведения за породата датират от XIX век и са свързани с районите на Сибир и Далечния изток. Първият временен стандарт е приет през 1949, а настоящият — през 1981. Индийски шпиц - (на английски: Indian Spitz) е порода кучета, произхождаща от Индия. Той е шпиц от групата на работните кучета. Създаден е от индийските фермери като пазач на стадата и днес е популярен поради близостта си с померана. Индийският шпиц обикновено е бял на цвят, но може да бъде също кафяв или черен. Породата е призната единствено от Индийския киноложки клуб, като са признати и две нейни разновидности - голям и малък индийски шпиц. Ирландски вълкодав - (на англ. Irish Wolfhound) е най-високото куче в света, ловна порода, разчитаща на острото си зрение при търсене и преследване на плячката. Този кротък гигант има нужда от открити пространства, които да изследва. Това е древна порода, която е съществувала в Ирландия още през 4 век. Породата е абсолютно неагресивна, със загубен ловен инстинкт, служи само като домашно куче. Не е подходяща за охрана, защото не лае и не предупреждава за врагове. Не понася отглеждане на открито при българския климат. Разходите и самото куче като себестойност са големи. Изисква свободно време и грижи, специален режим на хранене и движение. Ирландски сетер - известен също като Червен сетер и Ирландски червен сетер, е порода кучета, произхождаща от Ирландия. През 19-ти век са съществували два вида ирландски сетери - едноцветен (червен) и двуцветен (червено-бял). Първи се е появил двуцветният. През 1912 г. селекционерите се обединили към едноцветния червен сетер и така определили бъдещето на породата. На изложението в Дъблин през 1874 г. били представени все още много червено-бели кучета. Само две години по-късно обаче единствено едноцветните били класирани като "ирландски сетер". За пръв път тази порода е била регистрирана в АКС през 1878 г. Испански мастиф - (на испански: Mastín Español) е порода куче, произхождащо от Испания. Това куче е създадено като овчарско и като куче пазач, с цел да защитава добитъка от вълци и други хищници. Йоркширски териер -   е порода дребни, декоративни кучета, носеща името на графство Йоркшир в Англия, където е въведена за пръв път в края на 19 в. Козината на тялото е умерено дълга, права, лъскава, изглеждаща като фина коприна. Цветът по гърба е стоманеносив, а на главата с богат златен цвят. Козината по гърдите е обилна, светложълто-кафява на цвят, по-тъмна в корените, по-светла в средата и най-светла в краищата. Йоркширският териер няма подкосъм и не сменя козината си, както другите дългокосмести породи. Козината расте през целия му живот. Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол - (на английски: Cavalier King Charles Spaniel) е порода кучета, отнасяща се към декоративния вид. Нейният предшественик, кинг Чарлз шпаньолът е създаден в Англия и е много популярен през Реставрацията, а самата порода е селектирана през 20 век. Тя е една от малкото породи от типа шпаньол, отнасяща се към декоративните кучета. Кръстена е на крал Чарлз II, по чието време е селектиран предшественика на породата. Според стандарта кучето от тази порода може да има бленхаймово, трицветно, черно-кафяво или рубиненочервено оцветяване. Ушите са висящи, ниско поставени. Козината е къдрава. Тежи между 6 и 10 кг и е висок между 30 и 33 см. Днес Кавалер Кинг Чарлз шпаньолът е една от най-известните декоративни породи. Кавказка овчарка - е порода кучета с произход Русия. Тези кучета обикновено надвишават посочената по стандарт височина: женските по стандарт са с височина от 62 см, а мъжките - от 65 см, но обикновено достигат ръст при холката повече от 70 см. При мъжките килограмите варират от 55кг до 105кг а при женските от 45кг до 75кг козината на кавказката овчарка е доста гъста, с дебело подкожие. Ушите на кавказката овчарка по стандарт подлежат на купиране, това е свързано с предназначението на тези кучета — пазачи на стада с овце от нападения на вълци. При встъпването в бой с хищниците най-уязвими се оказват именно ушите. Кавказката овчарка е смело и решително куче, лоялно към господаря си и се държи агресивно към непознати като често дори може да прояви злоба, затова е трудно за подчинение. Въпреки това, при достаточно упорство от страна на собственика, кучето успешно може да премине общия курс на дресировка, както и да бъде обучено да охранява стада с овце или друг добитък.